Днес е Велики петък, или Разпети петък – най-тъжният, най-тежкият

 Днес е Велики петък, или Разпети петък – най-тъжният, най-тежкият ден за Божия наследник – Исус Христос. В този ден Христос претърпял безчет поругания, страдания и неимоверни премеждия. Това е денят, в който разпънали на кръст почтения Исус Христос – " изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество ". На Велики петък Исус е заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която слагат стража и голям камък на входа. На този ден в храмовете се прави неговото опело. Вярващите на Разпети петък вървят на черква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.

 На утринната работа се четат дванайсет фрагмента от Евангелието, които описват за пристрастеностите (страданията - на църковнославянски) на Исус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. Неслучайно точно в този ден от Страстната седмица постът е изключително непоколебим – не се яде и не се пие даже вода. На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, денем не се служи Света литургия.

 На вечерната работа в храма се съпреживява Христовата гибел – изнася се Христовата плащеница, отдадена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига " гробът " Христов, декориран с цветя, а на престола се слага плащеницата. Тя съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта Христови. Едно от песнопенията, което е признато да се извършва на службата на Велики петък, се назовава " Плачът на Богородица ". Тази молитва се чете в памет на душевните премеждия на Дева Мария, която стояла до кръста на своя наследник и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

 Фразеологизмът " трънен венец ", употребен в актуалния български литературен език, значи тъга, страдалчество, тежко тестване. Той е обвързван евангелския роман за слагането на трънения венец върху главата на Иисус Христос. Тръненият венец на Спасителя е изработен от римските бойци и е подложен върху главата на Иисус преди разпъването Му. Той извършва функционалността на пародийна царска корона. Очевидно, пародиране на царското достолепие на Спасителя е и обличането Му в багреница, и слагането на концерн в ръцете Му. По този метод римските бойци се присмиват на Господа поради Неговите изказвания, че е Цар. Самият венец е изплетен от клончета на растението Ziziphus Spina Christi, чиито листи са тъмни и лъскави, а клонките са жилави и са покрити с остри трънчета. Обикновено се мисли, че Христовият трънен венец е с кръгла форма. По-вероятно обаче е догатката, че венецът е сходен на шапка. Това съмнение се съгласува и с резултатите от разбора на кървавите следи върху Торинската плащаница.

 Тръните са и знак на проклятието, което прегрешението донесе на човечеството. Заради неподчинението на Адам, Господ прокле земята, от която той бе сътворен, с думите: “проклета да е земята заради тебе; с тъга ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева ”. Господ Иисус Христос понесе венеца на проклятието, с цел да можем ние, “кога пристигна Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него ”, да получим неувяхващия венец на славата.

 Изразът трънен венец се употребява и в редица други езици, да вземем за пример в сърбохърватски (трнов венац), съветски (терновый венец), украински (терновий вiнок), словашки (tŕňová coruna), френски (couronne d’ épines), италиански (corona di spine), испански (corona de espinas), португалски (coroa de espinhos), датски (tornenkrone), норвежки (tòrnekron), британски (a crown of thorns, thorn-crown), латвийски (ērkšķu vainags) и турски език (diken çelenk, diken taç).

Инфо: www.webstage.bg